Преживяла ужаса на Втората световна война, световната общност ясно почувства необходимостта от приемането на основен международен договор, който регламентира в случай на въоръжени сблъсъци защитата не само на ранени и болни военни, но и на цивилното население. Такъв документ бяха международните Женевски конвенции.
Хуманна инициатива
Подобни правни норми вече са залегнали в конвенциите, подписани преди това в Хага и Женева, обаче опитът от миналата война и особено смъртта на значителен брой цивилни на прифронтовите територии показаха необходимостта от разработване на друг правен акт. За тази цел правителството на Швейцария покани представители на седемдесет държави през 1948 г. да станат участници в Международния форум, чиято мисия беше да трансформира вече съществуващите закони въз основа на опита от миналата война.
От поканените правителства петдесет и девет държави изразиха подкрепа за тази инициатива, останалите държави, изпращайки свои представители в Женева, се ограничиха до статута на наблюдатели. Основните социални движения, включително ООН и Червения кръст, не останаха настрана.
Елементи на споразумение
В резултат на срещите, които започнаха на 21 април и продължиха до 12 август, бяха разработени и подписани четири договора (конвенции), които бяха споразумения, регулиращи правилата за защита на жертвите на военни действия. Първата Женевска конвенция разглежда лечението на ранените и болните във воюващи армии.
Последва споразумение, което въвежда в правната рамка действия с болни и ранени войници, жертви на корабокрушения. Отделна Женевска конвенция определи правата на военнопленниците. И накрая, окончателният напълно регулира правата на нашествениците по отношение на цивилни на териториите, които окупираха.
Най-важният принцип, заложен в конвенцията
Всяка Женевска конвенция от 1949 г. се основава на фундаменталния принцип на съвременното международно право, позволяващ провеждането на военни действия само срещу вражеската армия. Те категорично забраниха всяко насилие над болни и ранени военни, както и срещу цивилни.
За да се съобразят по-добре с тях, споразуменията, подписани в Женева, изискват воюващите лица да направят най-ясно разграничението между военните служители, които се бият на тяхна страна, и онези, съставляващи цивилното население, чиито права са защитени от съответната Женевска конвенция и срещу които всякакви насилствени действия са забранени.
Една от най-важните точки на споразуменията беше забраната за нападения върху невоенни съоръжения, използването на оръжие и военни операции, които биха могли да причинят неоправдани загуби и човешки страдания. Същата Женевска конвенция забрани мащабното унищожаване на имущество и цивилни предмети, не причинено от крайна необходимост.
Изискване на конвенцията за ранени и затворници
Особено внимание бе обърнато на безопасността на онези, които бяха в плен на врага. Женевската конвенция от 1949 г., която регламентира третирането на военнопленници, както и на интернирани сред жителите, които не са участвали във военни действия, изисква запазването на техния живот, здраве, зачитане на човешкото достойнство, лични права, религиозни и политически убеждения.Също така клаузите му предписват задължителното предоставяне на тези категории лица на правото на кореспонденция с роднини и получаване на съдебни гаранции.
По отношение на ранените военнослужещи Женевската конвенция от 1949 г. не прави разлика между тяхното членство в една или друга страна, участваща във въоръжен конфликт. В съответствие с неговите разпоредби всеки има еднакво право на предоставяне на медицинска помощ.
Това предполага изискването за осигуряване на сигурността на предния и задния медицински персонал, както и на всички медицински заведения, оборудване и превозни средства. За тази цел трябва да се използват подходящи емблеми, чийто размер позволява да се виждат на значително разстояние.
Общи разпоредби, подписани в Женева
Всяка Женевска конвенция от 1949 г. има юридическа сила, дори ако една от враждуващите страни официално откаже да се признае за воюваща. Освен това държавите, подписали това международно споразумение, поемат отговорността да идентифицират, търсят и преследват лицата, отговорни за нарушаването му. Защитата на Женевските конвенции се прилага еднакво за всички лица, независимо от тяхната политическа принадлежност или религиозни убеждения.
Протоколи, допълващи конвенциите
Втората половина на XX век донесе със себе си голям брой местни войни, което демонстрира необходимостта от разширяване на правната рамка, обхващаща всички аспекти на проблемите, свързани с тях. В тази връзка Женевските конвенции бяха допълнени от редица нови правни актове. Благодарение на тях международната правна рамка се разшири и до участниците във вътрешни конфликти. Беше определен правен статут на цивилното население и се подобри защитата му.
От деня след подписването на Женевските конвенции броят на държавите, които се присъединиха към това голямо международно споразумение, се увеличи от петдесет и девет на сто деветдесет и четири. Следващите допълнителни протоколи също получиха международно одобрение и бяха ратифицирани от правителствата на повечето развити страни.
