П. А. Столипин беше изключителен икономист, държавник, опитен политик и реформатор. Именно той въвежда военните съдилища в Русия. Впоследствие мнозина критикуват Столипин за твърдостта на неговата политика. 
Основни реформи
Ролята на П. А. Столипин в потушаването на първата руска революция беше огромна. Той обаче е известен преди всичко като голям реформатор. През април 1906 г. Николай II го кани да стане министър на вътрешните работи. След известно време правителството заедно с Държавната дума от 1-ви свик е разпуснато. Столипин от своя страна пое поста министър-председател. Той заемаше тази позиция до смъртта си. Като премиер политикът държеше няколко законопроекта, които влязоха в историята като „реформата на Столипин“. По време на него е въведена частна собственост върху земята на селяни. Освен това Столипин участва в създаването на земства в западните провинции, ограничавайки автономията на Княжество Финландия, променяйки избирателните закони и разтваряйки Втора дума. Друго известно събитие беше въвеждането на военни съдилища. Годината на тяхното създаване беше последната за много терористи, опериращи през този период. 
Предпоставки за приемането на закона
Въвеждането на военни съдилища за революционери се дължеше на разпространението на терора в империята. През годините преди влизането в сила настъпват огромен брой актове на насилие. Общият брой на загиналите в тях е бил около 9 хиляди души. Сред жертвите бяха обикновени хора и висши служители. Често жертви на терора са били случайни минувачи. 11 опита са направени върху самия Столипин и семейството му. По време на един от тях на 12 август 1906 г. са ранени деца на Петър Аркадиевич, тригодишен син и 14-годишна дъщеря. Заедно с бавачката в момента на експлозията те бяха на балкона. Дъщерята на Столипин, Наталия, смаза костите на краката с експлозия и няколко години не можа да се движи. Травмите на сина му Аркадий не бяха сериозни. Бащата на децата почина. Опитът станал на остров Аптекар. Той е направен от представители на Съюза на социалистите-революционери на максималистите, създаден от М. Соколов в началото на 1906 г. и действащ в Санкт Петербург.
Атаката е извършена в приемния ден на Столипин, в събота, в държавната вила. Работата започна около два следобед. Около половин три и половина екипажът спря в къщичката. От него излязоха двама мъже под формата на жандарми с куфарчета в ръце. На рецепцията терористите ги хвърлиха до съседната врата и избягаха. Взривът засегна повече от 100 души. 27 от тях са загинали на място, 33 са тежко ранени. Много от тях починаха по-късно. Самият Столипин и посетителите на кабинета получиха леки синини. Още на 19 август започват да работят военни съдилища. 
1906
Изискваха се нови институции, които да ускорят обработката на делата. След терористичния акт материалите бяха предадени в рамките на 24 часа. Процесът беше ограничен до два дни. Изпълнението на присъдата е извършено през деня. Въвеждането на военните съдилища беше обяснено от правителството с факта, че властите, действащи преди тях, проявяват прекомерна снизходителност и често забавят процеса на разглеждане на делата. Освен това по-ранните производства са били водени в присъствието на обвиняемия. Беше им предоставено правото да използват услугите на защитниците, да водят до разглеждане своите свидетели. Военният съд лиши терористите от всякакви законови възможности. 
Разпространение на институции
Създадени са нови съдилища в райони, обявени за военно положение или под спешна защита. От началото на закона те са създадени в 82 от 87 провинции. Ускореното производство е проведено в съответствие с процедурата, предвидена в "Наредбите за инстанциите на военния съд", приети на 20 август 1906 г. Обвиняемите могат да кандидатстват за помилване. Но с постановление на Министерството от 7 декември 1906 г. е решено тези приложения да се оставят без движение. През първите 8 месеца от съществуването на властите бяха наложени над 1000 смъртни присъди. Междувременно, екзекутиран е около 700.
Особености на дейността
Военният съд се състоеше от 5 души: председателят и 4 офицера. Последните са назначени за началник на гарнизона по нареждане на главнокомандващия или генерал-губернатор. Предварително разследване по случая не е проведено. Наложената присъда се основаваше на материали, предоставени от отдела за жандармерия или отдела за сигурност. Военният съд не предвижда участието на прокурор, свидетели или адвокат. Срещите се проведоха при затворени врати. Обвинителният акт е заменен със заповед. Според личната заповед на императора в Регламента е въведена клауза, според която присъдата трябва да бъде приета не по-късно от 48 часа. В същото време то веднага влезе в сила и трябваше да бъде изпълнено в рамките на 24 часа. 
Дискусии в Думата
Законът за новите съдилища не е внесен от правителството. Като цяло властите разбраха, че нормативният акт ще срещне съпротивата на лявото мнозинство в Думата и ще стане повод за поредната критика на вътрешния политически курс. В същото време самият Столипин счита военния съд за временна и изключителна мярка. Той нямаше намерение да използва тези институции постоянно, за да се бори с антиправителствените сили. В началото на март 1907 г. обаче кадетската фракция внесе в Думата проектозакон за премахване на предварително приет нормативен акт. Обсъждането на този въпрос беше използвано от партията за укрепване на собствените си позиции и премахване на противоречия с лявото мнозинство.
Така на 12 март депутатът В. А. Маклаков, изказвайки се от трибуната, заяви, че военният съд оказва пагубно влияние върху самата идея за държавата, закона и закона, нарушавайки основите на обществото. Той каза, че такава строга мярка ще доведе до факта, че "брутално стадо ще заеме мястото на цивилизованите хора". В същото време Маклаков призна правото на властта да се бори с революционните настроения, като използва репресивни мерки, но в рамките на закона. Столипин от своя страна, изказвайки се на следващия ден, 13 март, потвърди, че законът ще бъде внесен в Думата и ще бъде спрян до 20 април. Премиерът нарече военния съд трудна, но необходима мярка за "отбрана". Той посочи, че държавата е длъжна да приема изключителни нормативни актове, като се намира в опасно състояние, предотвратявайки разпадането на страната. Столипин подчерта, че подобни събития могат да бъдат само временни, тъй като непрекъснатото им използване безспорно ще се отрази на населението, чийто морал трябва да се възпита изключително от закона. 
Дейности на институциите след 20 април 1907 г.
Разглеждането на делата за тежки престъпления започна да се прехвърля на военните окръжни съдилища. В тези случаи се спазват изцяло всички процедурни правила. Тези съдилища налагат повече от 4 200 смъртни присъди от 1907 до 1909 г. Изпълнени са малко повече от 1800. След 1909 г. броят на екзекутираните с присъда е намален на 129 през 1910 г. и на 58 през 1911 г. Регламентът продължава да се прилага за военни служители според който при извънредни ситуации е създаден военен съд за престъпления с особена опасност.
