Днес ще говорим за толкова важно понятие като „регресия“. Това, както подсказва името, е специфичен процес. Характеристиките му са в полето на нашето внимание.
значение
„Регреса“ в превод от латински е „обратен“, „движещ се назад“. Разбира се, във всяка наука думата е надарена със собствено значение. Освен това в различни епохи напълно различни явления могат да се нарекат прогрес и регресия. Например, в съветско време прогресивните държави се считаха за онези, които изповядват същата идеология като СССР, а регресивните, съответно, тези, които „не достигат“ истинско разбиране на нещата.
Регресът не винаги е лошо нещо. Например в биологията това е процесът на опростяване на структурата на тялото. Но както помним от училищния курс, съществото по този начин се приспособява към определени условия на съществуване. Какво ни каза старият Дарвин. Без него нямаше да знаем за това.
Що се отнася до социалната наука, сега страните се считат за регресивни, в които информационната, дигитална ера все още не е настъпила. Трудно е да се каже през кой век живеят някои африкански държави, но по техния пример ясно можеш да разбереш, че има регресия.
Съотношението на регресия и напредък
От само себе си се разбира, че ако има спад, тогава има растеж. Растежът и промяната на системата, нейният преход на по-високо ниво също има име с латински корен.
Ако регресията е опростяване на тялото, тогава прогресът е усложнение. И отново се обръщаме към К. Дарвин и научаваме от него, че напредъкът не винаги е бил от полза за оцеляването на вида. Сложните организми изчезнаха, те не можеха да се адаптират към променящата се среда.
Има такъв израз: "Бъдете по-прости и хората ще посегнат към вас." Ако днес преведем на езика на нашата дискусия, тогава в казаната дума човекът е призван да направи регресия (ние вече сме обмислили това понятие). Например той чете L.N. Толстой и В.Т. Шаламов, а антуражът го насърчава да чете Коелю или Д. Донцова. И може би човек дори ще се възползва от промяна в литературните вкусове.
Диалектиката на провалите и излитанията като пример за обикновен живот
Четене на М.А. Булгакова, човек може да разбере: категориите добро и зло са относителни. Злото е сянката на доброто. Може би с понятията „прогрес“ и „регресия“ една и съща история. Вземете например стареца (не от историята на Хемингуей, а от обичайния). Ако животът го е научил на нещо, значи е мъдър. Това е прогрес и регресията се изразява във факта, че тялото на стареца е станало лежерно и болно. Поток от време го прониза и плътта не издържа на изпитанието. Но без старост нямаше да има мъдрост. Вярно, честно казано трябва да се каже, че не всеки има късмет и не винаги старостта идва с мъдрост, понякога е такава.
